Aстма – живот между две атаки
Д-р Ферад Ферадов, Специализант по Пневмология и фтизиатрия, „СБАЛББ – Троян“
Какво е астма? Познато заболяване на модерния човек, името на страха на много родители, бремето на много страдащи болни, трудна за поставяне диагноза за много лекари?
А, може би, извинението, обезкуражило много атлети?
Последната дума, която чува борещият се за живот във всеки дъх пациент?
Тя може да бъде всичко това, както и нищо от това.
Асмата е заболяване, което е било познато на човечеството още от античността. В Китай още през 2600 г. пр.н.е. и в древен Египет са открити текстове, които споменават симптоми на задух и респираторен дистрес.
Шеннонг, смятан за древен китайски император, писател и откривател, описва в много трудове болести и билки, сред тях ефедрата за лечение на болни с „шумно дишане“.
Hippocrates of Cos (c. 460 BC – c. 370 BC) is considered the most famous physician of antiquity. Wood engraving after an ancient bust, published in 1878.
Астмата не е получила своето име или уникални характеристики, докато Хипократ не я описва повече от 2000 години по-късно в Гърция.
ἅσθμα, ásthma – задъхване.
Той свързва симптомите на астма с отключващите фактори на околната среда и специфични занаяти и професии, като металообработване.
Хипократ вижда астмата само като симптом и едва около 100 г. сл.н.е. гръцкият лекар Аретей от Кападокия съставя подробна дефиниция на астмата, която е подобна на съвременното разбиране за това как се развива болестта.
„И така… астматиците избягват смъртта, но в интервалите между тежките атаки… те мислят симптомите на болестта.“
Минават дълги векове и човечеството продължава да се бори с това заболяване, търсейки надежда за всеки, преживял атаката и живеещ в страх от следващата. Но медицината, винаги водена от непреодолимото желание да помогне, не се отказва.
Терминът е усъвършенстван в края на 19-ти век с публикуването на труд от Хенри Хайд Солтър озаглавен: “За астмата и нейното лечение”.
сър Уилям Ослер
Бащата на съвременната медицина в западния свят, сър Уилям Ослер (един от основателите на Джон Хопкинс Медикал, САЩ) описва астмата в учебника: „Принципи и практика на медицината“. В този революционен за времето си труд, той вниква подробно в измененията, които се случват с бронхите при болните от астма, и какво ги предизвиква.
Фармакологичната индустрия, вечният спътник и безценен партньор на медицината, също посреща открито предизвикателството.
Установява се, че болните се повлияват по-добре ако вдишат лекарствено вещество разпръснато като мъгла (небулизирано), а не – изпарено. В ранните години на 20-ти век се въвеждат първите устройства за ефективна дихателна терапия.
Устройство, през което болните от астма са вдишвали адреналинов хлорид.
През 1930г. е изобретен „Пневмостатът“, първият модел електрически небулизатор.
В десетилетието след 1950г. се появяват и първите инхалаторни медикаменти. Първият дозиран инхалатор под налягане (pMDI) се появява на пазара през 1955 г. от д-р Джордж Мейсън, който получава идеята от дъщеря си – тийнейджърка, след като вижда устройства за пръскане на парфюми.
През 1956 г. са формулирани и одобрени нови лекарства за този инхалатор. През 60-те години на миналия век e имало епидемия от смъртни случаи от астма и тези лекарства са били заменени от по-селективен краткодействащ бета-агонист – албутерол и първия инхалаторен – кортикостероид беклометазон.
През 1997г. се създава Глобалната Инициатива за Астма (GINA), която поема юздите в борбата с един вече познат, глобален проблем и издава научни трудове годишно – библията на всеки лекар, срещащ се и борещ се да овладее това заболяване.
В днешно време астмата е позната като многокомпонентно заболяване, което обикновено се характеризира с хронично възпаление на дихателните пътища. При нея се срещат в различна степен на тежест: задух, свирене в гърдите, кашлица и/или стягане в гърдите.
Вижданията за комплексността на това заболяване се изменят и допълват постоянно и въпреки сложността, въпреки честота, въпреки тежестта, заболяването е лечимо.
От най-малките пациенти, до тези с най-дълъг житейски опит, има разработени модерни методи за диагностика.
В основата на диагностиката лежи функционалното изследване на дишането.
По последни данни над 16% от летните олимпийци страдат от астма, но те се състезават. Световни проучвания показват, че смъртността от астма стабилно намалява от 1990г. насам. Новостите и откритията водят със себе си и нови, рафинирани терапевтици в лесна за употреба, инхалаторна форма, включително и модерна биологична терапия за тежка астма. Векове труд, воля, пионерство и гений кулминират в свят, където болният от астма вече се радва на по-дълъг и по-спокоен живот преди следващата атака, ако тя изобщо дойде.
Екипът на Белодробна болница – Троян предлага квалифицирана диагностика и лечение на това социално значимо заболяване. За поредна година ще отбележим Световния ден на астмата със седмица за безплатни прегледи за риск от астма и контрол на лечението. Прегледите ще се провеждат в приемния кабинет на лечебното заведение от 12.05. до 16.05.2025 г. от 8:00 до 13.30 часа.
