Харта за правата на пациента  „СБАЛББ-ТРОЯН”ЕООД

Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести -Троян-ЕООД, осъществява своите диагностични и лечебни функции при преимуществено зачитане на правата на пациентите и преди всичко - защита на тяхното човешко достойнство.

Настоящата Харта е изготвена в съответствие с Европейското и Българското законодателство

I.        Права на пациентите – български граждани, потърсили медицинска помощ в лечебното заведение.

Из Закона за здравето

Чл. 81. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.

(2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:

1.Своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;

2.Равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;

3.Сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;

4.Зачитане правата на пациента.

(3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:

1.Медицинска помощ при спешни състояния

2.(Нова – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;

3. Стационарна психиатрична помощ;

4. Осигуряване на кръв и кръвни продукти;

5.Трансплантация на органи, тъкани и клетки;

6. Задължително лечение и/или задължителна изолация;

7. Експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;

8. Заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;

9. Медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.

 

 

(2) Всеки български гражданин ползва:

1.Ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им;

2.Пълен обем от противоепидемични дейности;

3.Достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.

(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.

(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 82а. Със средства от собствени приходи общините могат да подпомагат дейности по профилактика и лечение на социално слаби, безработни и други лица, които имат регистрация за постоянен адрес в съответната община.

Чл. 84. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.

(2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.

Чл. 85. На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.

Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:

1.зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;

2.грижи от общността, в която живее;

3.достъпна и качествена здравна помощ;

4.повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;

5.защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;

6.възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;

7.запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;

8.ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;

9. Здравна профилактика и рехабилитация;

10. Сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;

11. Достъп до модерни методи на лечение;

12. Предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;

13. Достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.

 

(2) При хоспитализация пациентът има право:

1.Да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;

2.Да приема или да отказва посетители;

3.Да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;

4.На образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;

5. Да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

 

(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл. 86а. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Обществен съвет по правата на пациента.

(2) Общественият съвет по правата на пациента включва седем представители на представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б, един представител от организация на хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, един представител на организация за хората с увреждане, който е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане, и по един представител на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, на НЗОК, на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

(3) Общественият съвет по правата на пациента е консултативен орган със следните функции:

1.Наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;

2.Изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на министъра на здравеопазването;

3.Анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на здравеопазването;

4.Обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациента.

 

(4) Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента се уреждат с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на здравеопазването.

Чл. 86б. (1) Представителни организации за защита правата на пациентите са организации, които отговарят на следните условия:

1.Да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;

2.Да са регистрирани като сдружения с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3.Да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

(2) В управителните органи на сдруженията по ал. 1 не могат да участват служители в държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, служители на НЗОК, изпълнители на медицинска помощ, членове на управителни и контролни органи на производители, вносители и търговци на лекарствени продукти, медицински изделия и медицинска апаратура.

(3) Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:

1.Получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите;

2.Информират компетентните органи за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

(4) Организациите по ал. 1 могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Чл. 86в. (1) Организациите за защита правата на пациентите се признават за представителни по смисъла на чл. 86б, ал. 1 по тяхно искане от министъра на здравеопазването.

(2) Признаването на организациите за защита правата на пациентите за представителни по ал. 1 се осъществява по ред и критерии, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Отказът на министъра на здравеопазването да признае за представителна организация за защита правата на пациентите може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) На всеки три години след признаването им по реда на ал. 1 организациите за защита правата на пациентите установяват представителността си по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(5) Министърът на здравеопазването може да извършва проверки за съответствие с изискванията на чл. 86б, ал. 1 на всяка от представителните организации за защита правата на пациентите, като в зависимост от резултатите със заповед потвърждава или отнема нейната представителност. Проверките се извършват по ред, определен в наредбата по ал. 2.

(6) Заповедта на министъра на здравеопазването за отнемане на представителността на организация за защита на правата на пациентите може да бъде обжалвана по реда на ал. 3.

Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

(2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

(3) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(4) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

(5) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция „Социално подпомагане“.

(6) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция „Социално подпомагане“.

(7) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.

Чл. 88. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно:

1.Диагнозата и характера на заболяването;

2.Описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;

3.Потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;

4.Вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

(2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

Чл. 89. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.

(2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и:

1.Физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;

2. Е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.

(3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.

Чл. 90. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.

(2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

(3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

(4) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

(5) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Чл. 91. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

Чл. 92. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:

1.Здравословното му състояние и необходимостта от лечение;

2.Заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;

3.Планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;

4.Диагностичните и терапевтичните алтернативи;

5.Името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

(2) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.

(3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.

(4) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.

Чл. 93. (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или упълномощено от тях лице има право да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

(2) Регионалната здравна инспекция в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.

(3) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на регионалната здравна инспекция съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на регионалната здравна инспекция издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) При установяване на нарушения, наказуеми по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и Закона за здравното осигуряване, регионалната здравна инспекция уведомява и изпраща жалбата на районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и на районната здравноосигурителна каса.

(5) В тридневен срок от приключване на проверката регионалната здравна инспекция уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия.

Чл. 95. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

(2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

Чл. 96. (1) Палиативните медицински грижи включват:

1.Медицинско наблюдение;

2.Здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;

3.Морална подкрепа на пациента и неговите близки.

(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи.

(3) Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Из Закона за здравното осигуряване

Чл. 35. Задължително осигурените имат право:

1. да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;

3.На спешна помощ там, където попаднат;

4.Да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;

5.Да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;

6.Да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;

7. да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.

Чл. 36. (1) Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК.

(2) Разрешение по ал. 1 се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79.

II.        Права и задължения на чужденците в Република България

Из Закона за здравето

Чл. 83. Чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.

(2) Редът за достъп до медицинска помощ на лицата по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.

(3) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.

(4) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.

(5) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

(6) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет.

(7) Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване.

(8) Редът за достъп до медицинска помощ в Република България на лицата по ал. 7 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.

Из Закона за здравното осигуряване

Чл. 39 (5) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.

III.        Европейска харта за правата на пациентите

1. Право на превантивни мерки

Всяко лице има право на подходящи услуги, предпазващи го от заболяване.

2. Право на достъп

Всяко лице има право на достъп до здравни услуги в съответствие със своите здравни нужди. Здравните услуги трябва да гарантират равен достъп за всеки, без каквато и да е дискриминация от гледна точка на финансови ресурси, местоживеене, вид на заболяването или момент на достъпа.

3. Право на информация

Всяко лице има право на достъп до каквато и да е информация във връзка с неговото здравословно състояние, медицинските услуги и начина на тяхното прилагане, както и относно постиженията на научно-изследователския прогрес.

4. Право на съгласие

Всяко лице има право на достъп до всяка информация, която може да му позволи да участва активно във вземането на решения за неговото здраве; тази информация е предпоставка за всяка процедура и лечение, включително и за участие в научни изследвания.

5. Право на свободен избор

Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна информация.

6. Право на тайна и конфиденциалност

Всяко лице има право на конфиденциалност по отношение на неговата лична информация, включително информацията за неговото здравословно състояние и за възможните диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на личната му тайна по време на извършване на диагностични прегледи, посещения на специалисти и общо медицинско лечение/хирургически намеси. Всяко лице има право на свободен избор между различни лечения и изпълнители на медицинска помощ на базата на адекватна информация.

7. Право на уважение към времето на пациента

Всяко лице има право да получи необходимото му лечение своевременно и в рамките на предварително установен срок. Това право е приложимо на всеки отделен етап на лечение.

8. Право на спазване на стандартите за качество

Всяко лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги на основата на определяне и спазване на прецизни стандарти.

9. Право на безопасност

Всяко лице има право на защита от опасности, породени от лошо функциониращи здравни услуги, медицинска небрежност и грешки, както и право на достъп до здравни услуги и лечения, покриващи изискванията за висок стандарт на безопасност.

10. Право на иновации

Всяко лице има право на достъп до иновационни процедури, включително диагностични, в съответствие с международните стандарти, независимо от икономическите или финансови съображения.

11. Право на избягване на ненужно страдание и болка

Всяко лице, индивид има право да избягва, доколкото е възможно, страданието и болката във всяка фаза на заболяването си.

12. Право на индивидуално лечение

Всяко лице има право на диагностични или терапевтични програми за лечение, пригодени колкото е възможно повече към неговите лични потребности.

13. Право на жалване

В случай на понесени вреди всяко лице има право да подаде жалба и да получи отговор или друга обратна информация.

14. Право на обезщетение

Всяко лице има право на достатъчно обезщетение в рамките на разумен срок в случай на понесена физическа, морална или психологическа вреда, причинени от здравни услуги и лечение.

IV.        На основание горепосочените принципи от Българското и Европейското законодателство всеки пациент, потърсил медицинска помощ в „СБАЛББ-Троян“ЕООД има право:

1.      Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от неговият пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.

2.       Да знае името на лекаря, който го лекува и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.

3.      Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение.

Когато пациента е в състояние, което ограничава възможността му за разбиране на тази информация или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя да се предоставя на негов законен представител или попечител.

1.      Да приеме или отхвърли предложените му изследвания или лечение, да бъде информиран за съществуващи алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.

 

Правото на избор, /отказ/от предложеното лечение, пациентът може да упражни в рамките на действащите в страната закони, след като бъде информиран за отрицателните медицински последици от такъв отказ.

 

1.    Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени от медицинската наука методи и средства, и използване на технически изправна апаратура,

А СЪПЪТСТВАЩИТЕ ГРИЖИ ДА СЕ ПРИЛАГАТ С НЕОБХОДИМАТА ВЕЩИНА, ВНИМАНИЕ И УВАЖЕНИЕ

2.    Да се гарантира тайната на данните за болестното състояние, а консултациите и обсъжданията свързани с диагностиката и лечението му да се провеждат дискретно.

3.    Да получи пълна информация и обяснение, когато трябва да бъде изпратен или насочен към друго лечебно заведение.

4.    Да се съветва с други лица, ако ръководството на болницата му предложи да бъде включен в клинично изпитание на нови методи и лекарства, свързани с диагностиката и лечението му и да откаже да участва в такова изпитание.

5.    Да се възползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечението си.

6.     Да бъде запознат с правилника на болницата и задълженията, които засягат поведението му като пациент.

7.    Да бъде запознат с разходите по лечението му, независимо от източника на заплащането.

8.    Да получи добро медицинско обслужване в болницата, при близко до смъртта състояние, за да завърши жизнения си път – естествено и с достойнство.

9.    Да прави оплаквания пред МЗ, РЗОК, Регионалното ръководство на БЛС и администрацията на болницата, когато правата му, посочени в тази ХАРТА са накърнени.

За пациентите, които не са навършили 18 год.възраст или са под запрещение, горепосочените права се предявяват от техните законни представители, доколкото не могат да се изискват или упражняват от самите тях.