Сънна апнея – непознатият зов за помощ.
Сънната апнея е сериозно състояние, което кара дишането да спира и започва няколко пъти по време на сън. Хората, които страдат от това, често хъркат силно и се чувстват уморени дори след цяла нощ сън.
Състоянието се класифицира най-общо като:
- Обструктивна сънна апнея (ОСА), най-разпространената форма, се появява заради физическо запушване на дихателните пътища, когато езикът и мекото небце се свличат по време на сън.
Нормално дишане ОСА
- Централната сънна апнея е неврологично състояние, при което мозъкът не може да сигнализира на тялото да диша по време на сън. За разлика от ОСА, тя не включва физическа обструкция и може да не предизвиква хъркане.
- Комплексната сънна апнея комбинира както обструктивна, така и централна сънна апнея, възниквайки след като стандартните лечения за ОСА не дадат добър резултат.
Обструктивната сънна апнея е често срещано разстройство, което засяга един от четирима мъже и една от единадесет жени. Въпреки че е описано още през 70-те години на миналия век, едва 20 години по-късно разпространението и значението му като обществен здравен проблем се разбраха.
Как ОСА се е криела от зоркия поглед на медицината векове наред?
Характеристики на ОСА са описани още преди повече от 100 години и, интересно, те се появяват за първи път в художествената литература.
Уилям Шекспир, например, е бил добре запознат с връзката между затлъстяване и сънливост при описване на живописния сър Джон Фалстаф в пиесата „Хенри IV”. Актьорът в ролята на Фалстаф бил добре познат със своята закръгленост и склонност към дрямки и понякога е откриван “дълбоко заспал зад завесата и хъркащ като кон.”
Артистична депикция на сър Джон Фалстаф в „Хенри IV”.
Персонажът на Чарлз Дикенс Джо от „Бележките на Пикуик“ (1835г.) е описан като „удивително дебело момче“, което заспива лесно и против волята си. Описанието на Джо привлича вниманието на няколко лекари, които въвеждат термина „Синдром на Пикуик“. От тези лекари най-цитиран е сър Уилям Ослер. В осмото издание на своята прочута учебникова книга „Принципи и практика на медицината“, публикувана през 1914 г., той използва термина „Синдром на Пикуик“, за да опише затлъстели и сънливи пациенти, в знак на почит към героя Джо.
Сър Уилиам Ослер (1849 – 1919г.)
У. Х. Броадбент, лекар от болница „Света Мария“ в Лондон, е един от първите, които описват това, което днес наричаме „обструктивна сънна апнея“ в статия, публикувана в списание „The Lancet“ през 1877 г. Той описва странен случай на нарушения на дишането по време на сън. Но от много подробното описание на този пациент става ясно, че причината е повече от просто периодично дишане, тъй като хъркането на пациента „спира на редовни интервали, а паузата е толкова дълга, че привличала внимание и дори предизвиква тревога.“ Броадбент завършва статията си с твърдението: „Всички теории, които са се опитвали да обяснят този феномен, са недостатъчни и аз нямам своя собствена.“
През десетилетията проучванията продължават. Волфганг Кул, германски невролог, и неговият ръководител – Ричард Юнг помагат за развитието на разбирането на обструктивната сънна апнея. През 1964 г. те представят своите открития относно нощния сън на пациент с Пикуик синдром на годишната среща на Европейското неврологично дружество. Те са първите, които стигат до извода, че дневната сънливост при такива пациент се дължи на повтарящи се прекъсвания на съня, а не на отравяне с въглероден диоксид. Това поставя разбирането за синдрома на Пикуик в съвсем различна светлина. Хенри Гастаут, посетил тази среща, остава силно впечатлен и той заедно със сътрудници допълнително изследват и развиват познанието в областта и по-късно представят първата класификация на апнеите: обструктивна, централна и смесена.
В началото на 70-те години разбирането за сънна апнея върви напред с установяването и развитието на медицината на съня. Откриват се връзките и последствията от сънна апнея и върху детската популация, детското психологическо и физическо развитие. Наблюдава се дистанциране от догмата, че заболяването засяга само възрастни и пълни пациенти.
Наред с развитието на диагностика се търсят и ефективни методи за лечение – от диетични режими до хирургични интервенции. Пионер в модерното лечение на състоянието се явява Д-р Колин Съливан, който създава и имплементира първите апарати, които подават постоянно въздух под налягане на пациенти. Интересното е, че за осъществяване на идеята му е имал нужда от нищо повече от подръчни медицински консумативи и мотор от прахосмукачка. За първият му пациент пише: „… докато разбрахме дали изобщо имаше резултат, пациентът вече спеше дълбоко“. На другия ден пациентът се събужда отпочинал, ориентиран за пръв път от години и остава така до края на деня.
Интересно е, че толкова очевидно заболяване е било пренебрегвано толкова много години, но благодарение на усърдието на много отдадените лекари и изследователи в областта на съня, ОСА вече се признава като важно заболяване с сериозни последици, афектиращи множество органи и системи, което може да бъде успешно лекувано или излекувано.
Как бихме разпознали симптомите на сънна апнея?
Често е необходима компанията на близък, за да се очертаят някои от най-честите й прояви:
- Силно хъркане.
- Спиране на дишане по време на сън.
- Събуждане с пресъхнала уста.
- Събуждане с неспокойствие.
- Трудна или липсваща концентрация през деня.
- Чести главоболия през деня.
- Сънливост и неволно заспиване през деня.
Ако човек страда от някоя или няколко от тези прояви, дори и заради притеснението или дискомфорта на негов близък, е редно да се обърне към лекар. Днес има множество комфортни и безвредни начини за диагностика, стадиране и лечение.
Белодробна болница – Троян обявява
Седмица на Сънната апнея 06-10.07.2026г.
Запишете час за скрининг на тел: 0670/ 6 27 01, вътр. 111
Автор: Д-р Ферад Ферадов
Лекар – специализант в „СБАЛББ-Троян“ ЕООД
На 11.06.2026 г. отбелязваме деня на Свети Лука Кримски покровител на параклиса в Белодробна болница – Троян
Уважаеми съграждани и гости на община Троян,
Каним ви да отбележим заедно празника с тържествен водосвет от 11:30 часа на 11.06.2026 г. пред параклиса в парка на „СБАЛББ-Троян“.
От ръководството на „СБАЛББ-Троян“
„Седмица на отворените врати в Белодробна болница- Троян“
Белодробна болница – Троян обявява
БЕЗПЛАТНИ ПРОФИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ ЗА РИСК ОТ
ТУБЕРКУЛОЗА
от 15.06.2026г. до 19.06.2026г.
Безплатните прегледи включват пълен анализ на състоянието на дихателната система, образни, функционални, лабораторни и други изследвания при необходимост.
Заповядайте в приемния кабинет „Белодробни болести“ от 8:00 ч. до 16:00 часа.
За информация тел: 0670/6 27 01/02, вътр. 111 и 114
Целта на инициативата е откриване на лицата с най-висок риск за туберкулоза, диагностика за латентна инфекция и превантивно лечение.
Така ще се приближим към постигане на глобалната цел на ООН – прекратяване на епидемията от туберкулоза до 2030г.
На 29.05.2026 г. Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Троян откри Кабинет за отказване от тютюнопушене.
Новата услуга е насочена към хора, които желаят професионална подкрепа и индивидуален подход в борбата с никотиновата зависимост.
Кабинетът предлага преглед, консултация с лекар специалист и сертифициран хомеопат, както и изготвяне на индивидуална програма за отказване от тютюнопушене.
Предвидени са и последващи прегледи за проследяване и оценка на постигнатите резултати от програмата. Инициативата има за цел да подпомогне хората, желаещи да подобрят здравословното си състояние и качеството си на живот чрез отказване от тютюнопушенето.
По повод „12 май – Световния ден на медицинските сестри“, в „СБАЛББ – Троян“ ЕООД се състоя тържествено събитие в знак на признателност към труда, професионализма и всеотдайността на медицинските специалисти, работещи в лечебното заведение.
По време на събитието беше отличена медицинска сестра Ирина Василева за проявен висок професионализъм, отговорност и безупречно изпълнение на служебните задължения.
Ръководството на лечебното заведение изрази своята благодарност към всички специалисти по здравни грижи за ежедневните грижи, хуманност и отдаденост в работата с пациентите.
Събитието премина в топла и празнична атмосфера, изпълнена с уважение и признание към една от най-хуманните професии.
На 12 май всяка година отбелязваме Световния ден на сестринството – празник, посветен на професията, която изисква не само знания и умения, но и отдаденост, търпение и човечност.
Денят е свързан с рождението на Флорънс Найтингейл, основоположник на съвременното сестринство. Нейният принос остава вдъхновение и пример за всички нас, избрали този професионален път. Флорънс Найтингейл е родена на 12 май 1820 г. във Флоренция, Италия. През 1849 г. посещава Института Диаконис в Кайзерверт (Германия). Връща се в Англия с твърдото решение да стане милосърдна сестра. През 1853 г. започва да управлява неголяма частна болница на Харли стрийт в Лондон. Тя е вярвала, че Бог ѝ е дал призванието да бъде медицинска сестра. Става известна със своята работа в областта на медицинската грижа, предоставяна от милосърдни сестри по време на Кримската война (октомври 1853 г. – февруари 1856 г.). През 1854 г. Флорънс Найтингейл заедно с 38 помощници, сред които монахини и милосърдни сестри, се отправя към полевите болници, в началото в Скутари (Турция), а след това и в Крим. Тя твърдо вярвала в добрата хигиена, упорития труд, енергията и отдадеността от страна на медицинския персонал и комуникацията с пациента. С газена лампа в ръка през нощта тя обикаляла да проверява състоянието на ранените войници, заради което я наричали „ Дамата с лампата“. Благодарение на организаторските ѝ качества и неуморната ѝ дейност смъртността в лазаретите рязко спада от 42% на 2,2%.
Флорънс Найтингейл поставя основите на професионалната сестринска грижа със създаването през 1860 г. на училище за медицински сестри, което се е помещавало в болница „Сейнт Томас“ в Лондон – първото светско училище за медицински сестри в света, което днес е част от Кингс Колидж в Лондон.
Световният ден на сестринството е повод да изразим уважение към труда на медицинските сестри и да подчертаем тяхната важна роля в здравната система. Това е и ден за размисъл върху отговорността, която носим, и значението на професията ни за обществото.
За мен сестринството е не просто професия, а отговорност и призвание. В ежедневната си работа се срещам с различни предизвикателства, които изискват както професионализъм, така и съпричастност към пациентите. Грижата за човешкото здраве е дейност, в която вниманието към детайла и човешкото отношение са от съществено значение.
На този ден пожелавам повече уважение към труда на медицинските сестри, повече разбиране и подкрепа. И най-вече – да не губим човечността и съпричастността, които правят нашата професия истинска мисия.
Честит празник!
Нели Кинова, старша медицинска сестра на Фтизиатрично отделение в Белодробна болница Троян
Астмата – как я разпознаваме и как я държим под контрол
Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризиращо се с обратимо стеснение на бронхите, отоци и повишена хиперреактивност към дразнители. При повечето пациенти не съществува една конкретна причина за развитието на заболяването, а по-скоро комбинация от генетична предразположеност и външни дразнители, които „отключват“ симптомите. Заболяването може да се появи във всяка възраст, но най-често започва в ранното детство. При много деца първите прояви се наблюдават още преди петгодишна възраст и често са свързани с алергии или с повтарящи се вирусни инфекции на дихателните пътища.
Типично е появата на свиркащо дишане при настинки, което понякога се приема като нещо временно. При част от децата тези симптоми намаляват или изчезват с възрастта, но при други персистират и преминават в хронична астма. Астмата обаче може да се развие и за първи път в зряла възраст. Тогава тя често протича по-различно — обикновено е по-упорита, по-слабо свързана с алергии и по-често се влияе от фактори като професионална среда, хормонални промени или продължително възпаление на дихателните пътища.
Така наречената „астма с късно начало“ изисква внимателна диагностика и проследяване. Съществена роля за появата на заболяването играе и наследствеността. Наблюдава се, че при наличие на астма или други алергични заболявания в семейството рискът за развитие на астма е значително по-висок. Често в такива семейства се срещат и други състояния като алергичен ринит или атопичен дерматит, което говори за обща склонност на имунната система към свръхреактивност, известна като атопия. Интерес представляват и различията между половете.
В детска възраст астмата се среща по-често при момчетата, докато в зряла възраст преобладават жените. Смята се, че хормоналните фактори имат значение за това разпределение, като при някои жени симптомите могат да се променят по време на бременност или около менопаузата. Освен генетичните фактори, околната среда има ключово значение за развитието на астмата. Замърсеният въздух, тютюнопушенето — както активно, така и пасивно — честите инфекции в ранна възраст, както и продължителният контакт с алергени като прахови акари, плесени и полени могат да допринесат за отключването на заболяването. В определени случаи астмата е свързана и с професионална експозиция на химични вещества или прахови частици.
Първите симптоми на астмата често са леки и могат да останат незабелязани или да бъдат подценени.
Най-ранният признак обикновено е периодична суха кашлица, която се засилва през нощта или в ранните сутрешни часове. Постепенно може да се появи леко свирене в гърдите, което понякога се чува само при физическо усилие или при издишване. Някои пациенти започват да усещат задух при натоварване, като например при бягане или дори изкачване на стълби, което преди не им е създавало проблем. Характерно е също, че настинките „слизат към гърдите“ и симптомите продължават по-дълго от обичайното. Една от особеностите на астмата е, че симптомите не са постоянни, а варират във времето. Те могат да се влошават при контакт с алергени, при физическо усилие, при излагане на студен въздух или през нощта, и съответно да се подобряват спонтанно или след прием на подходящи медикаменти.
Симптомите, също, имат и сезонен характер, като най-често се появяват през пролетта и есента. Именно тази променливост често забавя поставянето на диагнозата. Разпознаването на ранните симптоми и навременната консултация с лекар са от съществено значение за предотвратяване на бъдещи астматични пристъпи. Астматичният пристъп е остро влошаване на симптомите при бронхиалната астма, при което настъпва бързо стесняване на дихателните пътища в резултат на бронхоспазъм, оток на лигавицата и повишена секреция на слуз.
Това води до затруднено дишане, задух, свирене в гърдите и усещане за стягане. Пристъпът може да се развие бързо или постепенно и в по-тежките случаи представлява животозастрашаващо състояние, изискващо незабавна медицинска помощ. Продължителна кашлица, повтарящ се задух или свирене в гърдите не бива да се подценяват, тъй като ранната диагноза позволява по-добър контрол на заболяването и значително подобрява качеството на живот на пациентите.
Диагностиката на астмата се основава на комбинация от клинична оценка и функционални изследвания.
Лекарят започва с подробна анамнеза, като се интересува от характера на симптомите, тяхната честота, провокиращи фактори и фамилна обремененост. Физикалният преглед може да установи хрипове при преслушване на белите дробове, но понякога е напълно нормален извън пристъп.
Основен метод за потвърждаване на диагнозата е спирометрията – изследване, което измерва количеството и скоростта на въздуха при дишане. При астма се установява обструкция на дихателните пътища, която е обратима след приложение на бронходилататор. В някои случаи се провеждат и допълнителни тестове, като бронхопровокационни изследвания или алергологични тестове, с цел уточняване на причините и вида на заболяването.
Лечението на астмата е насочено към контролиране на възпалението и предотвратяване на симптомите.
То е дългосрочно и индивидуално съобразено с тежестта на заболяването. Основна роля имат т.нар. контролиращи медикаменти, които се приемат ежедневно. Най-често това са инхалаторни кортикостероиди, които потискат възпалението в дихателните пътища. При необходимост към тях се добавят дългодействащи бронходилататори, които отпускат бронхите и подобряват дишането. Освен поддържащата терапия, пациентите разполагат и с облекчаващи медикаменти за бързо действие. Това са краткодействащи бронходилататори, които се използват при поява на симптоми или астматичен пристъп. Честата им употреба обаче е сигнал за недостатъчен контрол на заболяването и налага преразглеждане на терапията. Изключително важна част от лечението е обучението на пациента.
Правилната техника на използване на инхалаторите, разпознаването на ранните симптоми на обостряне и избягването на провокиращи фактори са ключови за успешния контрол. При добро лечение и проследяване повечето пациенти могат да водят напълно нормален и активен живот.
При малък процент от пациентите се развива т.нар. тежка астма. Това е форма на заболяването, при която въпреки правилно проведено стандартно лечение с високи дози медикаменти, симптомите остават недостатъчно контролирани. Тези пациенти често имат чести пристъпи ,нощни симптоми, ограничена физическа активност, нужда от честа употреба на облекчаващи медикаменти или системни кортикостероиди Тежката астма изисква специализиран подход. През последните години се въведе съвременен метод на лечение – биологична терапия, която представлява значителен напредък в контрола на тежката астма.
Тези медикаменти са насочени към конкретни механизми в имунната система, които участват във възпалителния процес. Биологичните лекарства представляват моноклонални антитела, които блокират определени молекули, като например IgE и интерлевкини , които участват във възпалението.
Терапията се прилага под формата на инжекции през определен интервал от време и е предназначена за строго подбрани пациенти с тежка, неконтролирана астма. Резултатите от биологичната терапия при подходящи пациенти са много добри – намаляване на пристъпите, по-добър контрол на симптомите и значително подобряване на качеството на живот, като в много случаи се намалява или избягва нуждата от системни кортикостероиди.
В заключение, появата на астмата е резултат от комплексно взаимодействие между наследственост, възраст, пол и фактори на околната среда. Макар началото често да е дискретно, внимателното наблюдение на симптомите и ранната медицинска намеса са ключови за успешното овладяване на заболяването.
Д-р Мария Цвяткова, лекар-специализант в „СБАЛББ – Троян“ ЕООД
ОБЯВА 3 /28.04.2026 г.
„СБАЛББ-Троян“ ЕООД обявява конкурс за длъжността – Лекар, Специализант по „Пневмология и фтизиатрия“
- Изисквания към кандидатите:
- да притежават придобита образователно – квалификационна степен „Магистър” по медицина;
- да са членове на Български лекарски съюз;
2.Начин на провеждане на конкурса:
- По документи и събеседване с кандидата.
3.Необходими документи:
- Заявление за участие в конкурс (по образец);
- Автобиография – европейски формуляр.
- Ксерокопие на дипломата за придобита образователно – квалификационна степен „Магистър” по медицина, заверена с текст „Вярно с оригинала”.
- Удостоверение за членство в Български лекарски съюз.
- Документ за придобит трудов стаж – предимство.
Образец Заявление за участие в конкурс СБАЛББ-Троян
Документи по т. 3 се подават в срок до 28.06.2026 г. /включително/ в отдел “Човешки ресурси” на „СБАЛББ-Троян“ ЕООД
Конкурсът ще се проведе на 30.06.2026 г. от 10:00 часа в конферентната зала на „СБАЛББ-Троян“ ЕООД.
Д-р Цветомила Дудевска, д.м.________
Управител на “СБАЛББ-Троян” ЕООД
Световен ден на АСТМАТА – 5 май 2026 г. в Белодробна болница – Троян
На 5 май 2026 г. „СБАЛББ – Троян“ ОБЯВЯВА БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ за пациенти с астма и такива с фамилна обремененост за астма.
Прегледите ще се проведат от
08.00 ч. до 16.00 часа
в Консултативен кабинет „Белодробни болести“.
Телефони за информация и записване: 0670/6 27 01, вътр. 114
№ на обявата 2/20.04.2026г.
Белодробна болница -Троян обявява свободна позицияза лекар специализант по „Пневмология и фтизиатрия“
Белодробна болница-Троян предлага на млади лекари да започнат през 2026г. специализация по Пневмология и фтизиатрия. Това дава възможност на търсещите незабавна реализация лекари, да стартират кариерата си в лечебното заведение. Трима млади лекари специализанти вече направиха този избор и са членове на екипа на „СБАЛББ-Троян“.
Лечебното заведение е със 120 годишни традиции в диагностиката и лечението на белодробни заболявания, притежава съвременна апаратура и богат опит в практическото обучение на лекари. Болницата осигурява на своите специализанти адекватно възнаграждение, индивидуален подход в обучението, финансова подкрепа за осигуряване на жилище и транспорт. Практическото обучение се провежда от ръководители с богат опит и квалификация. През последните години в болницата успешно придобиха специалност трима лекари, а по модул „Туберкулоза“ са обучени 16 лекари, част от които вече са специалисти.
„СБАЛББ-Троян“ е място за „висок“ старт в кариерата на млади хора, с интереси в областта на белодробните заболявания.
Във време на кадрова криза в здравеопазването, лечебното заведение успешно се справя с предизвикателствата и продължава вековната си традиция в обучението и професионалната реализация на лекарите в областта на респираторната медицина.
Информация за специализация в СБАЛББ-Троян „Човешки ресурси“
Тел. 0670/ 6 49 85; 0877 22 10 26
e-mail: pulmohosptrojan@yahoo.com
www. sbalbb-troyan.com
