Сънна апнея – непознатият зов за помощ.
Сънната апнея е сериозно състояние, което кара дишането да спира и започва няколко пъти по време на сън. Хората, които страдат от това, често хъркат силно и се чувстват уморени дори след цяла нощ сън.
Състоянието се класифицира най-общо като:
- Обструктивна сънна апнея (ОСА), най-разпространената форма, се появява заради физическо запушване на дихателните пътища, когато езикът и мекото небце се свличат по време на сън.
Нормално дишане ОСА
- Централната сънна апнея е неврологично състояние, при което мозъкът не може да сигнализира на тялото да диша по време на сън. За разлика от ОСА, тя не включва физическа обструкция и може да не предизвиква хъркане.
- Комплексната сънна апнея комбинира както обструктивна, така и централна сънна апнея, възниквайки след като стандартните лечения за ОСА не дадат добър резултат.
Обструктивната сънна апнея е често срещано разстройство, което засяга един от четирима мъже и една от единадесет жени. Въпреки че е описано още през 70-те години на миналия век, едва 20 години по-късно разпространението и значението му като обществен здравен проблем се разбраха.
Как ОСА се е криела от зоркия поглед на медицината векове наред?
Характеристики на ОСА са описани още преди повече от 100 години и, интересно, те се появяват за първи път в художествената литература.
Уилям Шекспир, например, е бил добре запознат с връзката между затлъстяване и сънливост при описване на живописния сър Джон Фалстаф в пиесата „Хенри IV”. Актьорът в ролята на Фалстаф бил добре познат със своята закръгленост и склонност към дрямки и понякога е откриван “дълбоко заспал зад завесата и хъркащ като кон.”
Артистична депикция на сър Джон Фалстаф в „Хенри IV”.
Персонажът на Чарлз Дикенс Джо от „Бележките на Пикуик“ (1835г.) е описан като „удивително дебело момче“, което заспива лесно и против волята си. Описанието на Джо привлича вниманието на няколко лекари, които въвеждат термина „Синдром на Пикуик“. От тези лекари най-цитиран е сър Уилям Ослер. В осмото издание на своята прочута учебникова книга „Принципи и практика на медицината“, публикувана през 1914 г., той използва термина „Синдром на Пикуик“, за да опише затлъстели и сънливи пациенти, в знак на почит към героя Джо.
Сър Уилиам Ослер (1849 – 1919г.)
У. Х. Броадбент, лекар от болница „Света Мария“ в Лондон, е един от първите, които описват това, което днес наричаме „обструктивна сънна апнея“ в статия, публикувана в списание „The Lancet“ през 1877 г. Той описва странен случай на нарушения на дишането по време на сън. Но от много подробното описание на този пациент става ясно, че причината е повече от просто периодично дишане, тъй като хъркането на пациента „спира на редовни интервали, а паузата е толкова дълга, че привличала внимание и дори предизвиква тревога.“ Броадбент завършва статията си с твърдението: „Всички теории, които са се опитвали да обяснят този феномен, са недостатъчни и аз нямам своя собствена.“
През десетилетията проучванията продължават. Волфганг Кул, германски невролог, и неговият ръководител – Ричард Юнг помагат за развитието на разбирането на обструктивната сънна апнея. През 1964 г. те представят своите открития относно нощния сън на пациент с Пикуик синдром на годишната среща на Европейското неврологично дружество. Те са първите, които стигат до извода, че дневната сънливост при такива пациент се дължи на повтарящи се прекъсвания на съня, а не на отравяне с въглероден диоксид. Това поставя разбирането за синдрома на Пикуик в съвсем различна светлина. Хенри Гастаут, посетил тази среща, остава силно впечатлен и той заедно със сътрудници допълнително изследват и развиват познанието в областта и по-късно представят първата класификация на апнеите: обструктивна, централна и смесена.
В началото на 70-те години разбирането за сънна апнея върви напред с установяването и развитието на медицината на съня. Откриват се връзките и последствията от сънна апнея и върху детската популация, детското психологическо и физическо развитие. Наблюдава се дистанциране от догмата, че заболяването засяга само възрастни и пълни пациенти.
Наред с развитието на диагностика се търсят и ефективни методи за лечение – от диетични режими до хирургични интервенции. Пионер в модерното лечение на състоянието се явява Д-р Колин Съливан, който създава и имплементира първите апарати, които подават постоянно въздух под налягане на пациенти. Интересното е, че за осъществяване на идеята му е имал нужда от нищо повече от подръчни медицински консумативи и мотор от прахосмукачка. За първият му пациент пише: „… докато разбрахме дали изобщо имаше резултат, пациентът вече спеше дълбоко“. На другия ден пациентът се събужда отпочинал, ориентиран за пръв път от години и остава така до края на деня.
Интересно е, че толкова очевидно заболяване е било пренебрегвано толкова много години, но благодарение на усърдието на много отдадените лекари и изследователи в областта на съня, ОСА вече се признава като важно заболяване с сериозни последици, афектиращи множество органи и системи, което може да бъде успешно лекувано или излекувано.
Как бихме разпознали симптомите на сънна апнея?
Често е необходима компанията на близък, за да се очертаят някои от най-честите й прояви:
- Силно хъркане.
- Спиране на дишане по време на сън.
- Събуждане с пресъхнала уста.
- Събуждане с неспокойствие.
- Трудна или липсваща концентрация през деня.
- Чести главоболия през деня.
- Сънливост и неволно заспиване през деня.
Ако човек страда от някоя или няколко от тези прояви, дори и заради притеснението или дискомфорта на негов близък, е редно да се обърне към лекар. Днес има множество комфортни и безвредни начини за диагностика, стадиране и лечение.
Белодробна болница – Троян обявява
Седмица на Сънната апнея 06-10.07.2026г.
Запишете час за скрининг на тел: 0670/ 6 27 01, вътр. 111
Автор: Д-р Ферад Ферадов
Лекар – специализант в „СБАЛББ-Троян“ ЕООД