Астмата – как я разпознаваме и как я държим под контрол
Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризиращо се с обратимо стеснение на бронхите, отоци и повишена хиперреактивност към дразнители. При повечето пациенти не съществува една конкретна причина за развитието на заболяването, а по-скоро комбинация от генетична предразположеност и външни дразнители, които „отключват“ симптомите. Заболяването може да се появи във всяка възраст, но най-често започва в ранното детство. При много деца първите прояви се наблюдават още преди петгодишна възраст и често са свързани с алергии или с повтарящи се вирусни инфекции на дихателните пътища.
Типично е появата на свиркащо дишане при настинки, което понякога се приема като нещо временно. При част от децата тези симптоми намаляват или изчезват с възрастта, но при други персистират и преминават в хронична астма. Астмата обаче може да се развие и за първи път в зряла възраст. Тогава тя често протича по-различно — обикновено е по-упорита, по-слабо свързана с алергии и по-често се влияе от фактори като професионална среда, хормонални промени или продължително възпаление на дихателните пътища.
Така наречената „астма с късно начало“ изисква внимателна диагностика и проследяване. Съществена роля за появата на заболяването играе и наследствеността. Наблюдава се, че при наличие на астма или други алергични заболявания в семейството рискът за развитие на астма е значително по-висок. Често в такива семейства се срещат и други състояния като алергичен ринит или атопичен дерматит, което говори за обща склонност на имунната система към свръхреактивност, известна като атопия. Интерес представляват и различията между половете.
В детска възраст астмата се среща по-често при момчетата, докато в зряла възраст преобладават жените. Смята се, че хормоналните фактори имат значение за това разпределение, като при някои жени симптомите могат да се променят по време на бременност или около менопаузата. Освен генетичните фактори, околната среда има ключово значение за развитието на астмата. Замърсеният въздух, тютюнопушенето — както активно, така и пасивно — честите инфекции в ранна възраст, както и продължителният контакт с алергени като прахови акари, плесени и полени могат да допринесат за отключването на заболяването. В определени случаи астмата е свързана и с професионална експозиция на химични вещества или прахови частици.
Първите симптоми на астмата често са леки и могат да останат незабелязани или да бъдат подценени.
Най-ранният признак обикновено е периодична суха кашлица, която се засилва през нощта или в ранните сутрешни часове. Постепенно може да се появи леко свирене в гърдите, което понякога се чува само при физическо усилие или при издишване. Някои пациенти започват да усещат задух при натоварване, като например при бягане или дори изкачване на стълби, което преди не им е създавало проблем. Характерно е също, че настинките „слизат към гърдите“ и симптомите продължават по-дълго от обичайното. Една от особеностите на астмата е, че симптомите не са постоянни, а варират във времето. Те могат да се влошават при контакт с алергени, при физическо усилие, при излагане на студен въздух или през нощта, и съответно да се подобряват спонтанно или след прием на подходящи медикаменти.
Симптомите, също, имат и сезонен характер, като най-често се появяват през пролетта и есента. Именно тази променливост често забавя поставянето на диагнозата. Разпознаването на ранните симптоми и навременната консултация с лекар са от съществено значение за предотвратяване на бъдещи астматични пристъпи. Астматичният пристъп е остро влошаване на симптомите при бронхиалната астма, при което настъпва бързо стесняване на дихателните пътища в резултат на бронхоспазъм, оток на лигавицата и повишена секреция на слуз.
Това води до затруднено дишане, задух, свирене в гърдите и усещане за стягане. Пристъпът може да се развие бързо или постепенно и в по-тежките случаи представлява животозастрашаващо състояние, изискващо незабавна медицинска помощ. Продължителна кашлица, повтарящ се задух или свирене в гърдите не бива да се подценяват, тъй като ранната диагноза позволява по-добър контрол на заболяването и значително подобрява качеството на живот на пациентите.
Диагностиката на астмата се основава на комбинация от клинична оценка и функционални изследвания.
Лекарят започва с подробна анамнеза, като се интересува от характера на симптомите, тяхната честота, провокиращи фактори и фамилна обремененост. Физикалният преглед може да установи хрипове при преслушване на белите дробове, но понякога е напълно нормален извън пристъп.
Основен метод за потвърждаване на диагнозата е спирометрията – изследване, което измерва количеството и скоростта на въздуха при дишане. При астма се установява обструкция на дихателните пътища, която е обратима след приложение на бронходилататор. В някои случаи се провеждат и допълнителни тестове, като бронхопровокационни изследвания или алергологични тестове, с цел уточняване на причините и вида на заболяването.
Лечението на астмата е насочено към контролиране на възпалението и предотвратяване на симптомите.
То е дългосрочно и индивидуално съобразено с тежестта на заболяването. Основна роля имат т.нар. контролиращи медикаменти, които се приемат ежедневно. Най-често това са инхалаторни кортикостероиди, които потискат възпалението в дихателните пътища. При необходимост към тях се добавят дългодействащи бронходилататори, които отпускат бронхите и подобряват дишането. Освен поддържащата терапия, пациентите разполагат и с облекчаващи медикаменти за бързо действие. Това са краткодействащи бронходилататори, които се използват при поява на симптоми или астматичен пристъп. Честата им употреба обаче е сигнал за недостатъчен контрол на заболяването и налага преразглеждане на терапията. Изключително важна част от лечението е обучението на пациента.
Правилната техника на използване на инхалаторите, разпознаването на ранните симптоми на обостряне и избягването на провокиращи фактори са ключови за успешния контрол. При добро лечение и проследяване повечето пациенти могат да водят напълно нормален и активен живот.
При малък процент от пациентите се развива т.нар. тежка астма. Това е форма на заболяването, при която въпреки правилно проведено стандартно лечение с високи дози медикаменти, симптомите остават недостатъчно контролирани. Тези пациенти често имат чести пристъпи ,нощни симптоми, ограничена физическа активност, нужда от честа употреба на облекчаващи медикаменти или системни кортикостероиди Тежката астма изисква специализиран подход. През последните години се въведе съвременен метод на лечение – биологична терапия, която представлява значителен напредък в контрола на тежката астма.
Тези медикаменти са насочени към конкретни механизми в имунната система, които участват във възпалителния процес. Биологичните лекарства представляват моноклонални антитела, които блокират определени молекули, като например IgE и интерлевкини , които участват във възпалението.
Терапията се прилага под формата на инжекции през определен интервал от време и е предназначена за строго подбрани пациенти с тежка, неконтролирана астма. Резултатите от биологичната терапия при подходящи пациенти са много добри – намаляване на пристъпите, по-добър контрол на симптомите и значително подобряване на качеството на живот, като в много случаи се намалява или избягва нуждата от системни кортикостероиди.
В заключение, появата на астмата е резултат от комплексно взаимодействие между наследственост, възраст, пол и фактори на околната среда. Макар началото често да е дискретно, внимателното наблюдение на симптомите и ранната медицинска намеса са ключови за успешното овладяване на заболяването.
Д-р Мария Цвяткова, лекар-специализант в „СБАЛББ – Троян“ ЕООД