

Д-р Илияна Иванова, лекар специализант „Пневмология и фтизиатрия“ в „СБАЛББ-Троян“ ЕООД
Скъпи читателю, вероятно си чувал за заболяването Туберкулоза. Страшна и тежка диагноза, която идва изневиделица, преобръща живота на болните и ги оставя с куп въпроси. Днес ще разкажа за това заболяване.
Човечеството се сблъсква с туберкулозата още в древни времена. Съществуват множество доказателства, че хората се разболявали от туберкулоза още в Древен Египет, Древна Гърция и Рим, Южна Америка. Тя дори се споменава в библейските книги.
Независимо, че в египетските папируси не се откриват описания на болестта, съвременните учени разпознават специфичните скелетни деформации в египетски мумии, характерни за туберкулозата. В Древна Гърция болестта е позната под името “фтизис”.
През Средновековието е документирана нова форма на туберкулозата, наречена скрофулоза. Тя представлява инфекция на сливиците и на лимфните възли и съдове. Във Франция и Англия популярното й название е “царско зло”.
Първият, който въвежда термина “туберкулоза” през 1834 г. е Йохан Шонлайн. В онези години все още не е ясно какво води до появата на болестта и се разпространяват най-различни теории.
Причинителят на туберкулозата – туберкулозния микобактерий, е идентифициран и описан на 24 март 1882 г. от Робърт Кох в микроскопски препарат от храчка на туберкулозно болен. Това откритие е плод на 17-годишен труд. За него Кох получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1905 г., а причинителят е наречен в негова чест – бацил на Кох.
На 24 март всяка година се отбелязва световния ден за борба с туберкулозата. През настоящата 2025 година мотото обявено от СЗО е „Да! Можем да сложим край на туберкулозата: ангажирайте се, инвестирайте, доставяйте”.
Бактерият на туберкулозата представлява тънка, леко извита пръчица с размери, вариращи от 1 до 10 микрометра. Благодарение на своята уникална клетъчна стена той е изключително киселинно устойчиви и неповлияващ се от условията на околната среда. В почвата и водата се запазва до 6 месеца, а по предмети и бельо до 4 месеца.
Той е силно чувствителен към слънчева светлина- прякото и действие го унищожава за няколко часа, а при ултравиолетово лъчение- за 1-2 минути. Днес една трета от населението на развиващите се страни боледува от туберкулоза. Всяка година 10 милиона души се разболяват от туберкулоза. Въпреки че е предотвратимо и лечимо заболяване, 1,5 милиона души умират от туберкулоза всяка година – което я прави най-големият инфекциозен убиец в света.
Най-често заразяването се осъществява посредством инхалиране на бактерии от заразен човек при кихане, кашляне, говорене т.е. по въздушно-капков път. Само при едно кихане може да се отделят до 40 000 микроскопични капчици. Всяка от тях може да предаде заболяването, тъй като необходимото количество за заразяване с туберкулоза е много ниско. Човек може да се зарази дори ако е вдишал по-малко от 10 бактерии. Когато попадне в белия дроб, бактерият бива атакуван от клетките на имунната защита на организма – алвеоларните макрофаги.
Те го поглъщат с цел унищожаване, като отделят специфични ензими. Благодарение на своето специфично устройство, микобактериите оцеляват и дори могат да се размножават в състава на макрофагите и в крайна сметка да доведат до гибелта на имунната клетка.
Другата функция на макрофагите е да представят антигените на погълнатия микобактерий на TH1 Лимфоцитите, които са друга основна защита на организма. По този начин организма разпознава туберкулозния микобактерий, като изпраща към него арсенал от клетки на имунната система, които да го унищожат.
Ако имунитетът е адекватен, образувания гранулом се подлага на фиброзиране и отлагане на калций, което е израз на успешно контролиране на инфекцията. В състава му, микобактериите остават в „спящо“ състояние – Латентна туберкулозна инфекция. В това състояние организма може да пресистира за разлини периоди от време- дори до края на живота без да причини заболяване. Но е възможно в даден момент от живота, при спад в имунитета, стрес или друго събитие, да бъде отключено заболяването.
Предполага се, че повече от е 1/3 от населението на Земята е инфектирано с туберкулозния бактерий, т.е. 2 млрд. души са с риск от развитие на заболяване.
Ако имунитета е компрометиран и неефкетивен, въпалението не се ограничава, бактериите продължават да се размножават и могат да се разпространят до всяка част на тялото, като причинят заболяване. Най-често заболяват белите дробове (белодробна туберкулоза). Симптомите най-често включват кашлица, понякога с отделяне на кървави храчки, температура, обща отпадналост, нощни изпотявания, загуба на апетит и отслабване на тегло.
С навлизането на туберкулозния бактерий в организма и неговото разпознаването от клетките на имунитета,паралелно протича и друг процес – процес на сенсибилизация на организма към антигените на бактерия. Т.е. имунните клетки се запознават с причинителя и по този начин „помнят“ врага, за да може при последваща среща да се организират бързо и да нападат. Точно на това разчитаме, когато прилагаме туберкулония кожен тест Манту. Ако организма е бил в контакт с туберкулозния бактерий, но е останал в „спящо“ състояние- тестът Манту ще е положителен.
Какво е тест Манту? Изследване, което се използва за откриване на инфекция с микобактериум туберкулозис. Чрез това изследване се прави оценка на имунния отговор на организма към туберкулозните антигени. Прилага се туберкулонов пречистен протеинов дериват, който се инжектира вътрекожно на повърхността на предмишницата на дясната ръка.
Отчитат се размерите на инфилтрата, както и качествени показатели: дълбочина, плътност, цвят, и др. Отчитането на резултата от туберкулиновия кожен тест и неговата интерпретация се извършва само и единствено от лекар!
Туберкулиновата кожна реакция трябва да се отчете в рамките на 48-72 часа.
Пробата на Манту (Туберкулинов кожен тест) се провежда в следните случаи:
- Като скринингово изследване за ранно откриване на туберкулозно болни;
- При хора, които са имали близък контакт с болен с активна форма на туберкулоза;
- При здравни работници и други, чиито професии ги излагат на риск от близък контакт с болни от туберкулоза;
- При хора с признаци и симптоми на туберкулоза, като например:
Друг метод за откриване на туберкулоза – QuantiFERON-TB GOLD тест и T-SPOT.TB
Това е най-големия напредък в диагностиката на ТБК след теста на Mantoux. Базирани са на измерването на клетъчно-медиираните имунни отговори у инфектираните с туберкулозния бактерий индивиди. Наричат се още IGRA тестове (Interferon Gamma Release Assays ).
Задължителна част от диагностичния алгоритъм е провеждането на образно изследване на белите дробове – рентгеново или компютъртомогравско, както и лабораторно клинично и микробиологично изследване. В Белодробна болница – Троян се извършва цялостна диагностика на туберкулоза.
Лечение
Противотуберкулозните медикаментите се наричат туберкулостатици. Те се прилагат в различни терапевтични режими с различна продължителност при отделните форми на туберкулоза. Назначават се от специалист по белодробни болести. Освен туберкулостатици, в лечението на туберкулоза се включват витамини, хепатопротектори и симптоматични средства.
Лечението включва: интензивна фаза (2 месеца) – бързо унищожаване на бактериите и продължителна фаза (4-6 месеца) – стерилизация. При Латентна туберкулозна инфекция съвременната химиопрофилактика се осъществява с Isoniazid с продължителност 6 месеца.
Туберкулозата е лечима и предотвратима болест при ранна диагноза, правилно и навременно лечение! Ако имате оплаквания, не се колебайте и посетете лекар .
В Седмицата на отворените врати от 24.03.2025г. до 28.03.2025г., в Белодробна болница Троян се осъществяват безплатни профилактични прегледи за туберкулоза.
Очакваме ви!